Френска мидена супа

Днес ще правя  една наистина страхотна френска супа, та ми се ще да споделя рецептата с вас. Необходимите продукти са: Цели миди с черупките, три-четири филенца бяла риба, бяло вино - примерно Мускат О`тонел - около 200мл, зехтин, малко масълце, черен пипер, бахарче, дафинов лист, сол. Хубаво измивате няколко пъти мидите, след което ги слагате цели в подходяща тенджурка с всичко гореизброено, като може да се добави и малко водичка, а най-отгоре филетата рибка. Варите двадесетина минути. За любителите на по-екстремния вкус може леко да се подлюти - става супер. Така сварена чорбата е невероятно вкусна. Мидите, естествено, се ядат направо с черупките, но ако желаете може да се пробвате първо да ги чистите.

п.п. по възможност се консумира по двойки - кавалерът разтваря мидите, дамата ги хапва.

Фондю със синьо сирене, сладко от боровинки и натурален шоколад

И тъй като днес реших да ви поглезя с нещо наистина приятно, с удоволствие ще подгрея любопитството ви с едно, предизвикващо неистиово слюноотделяне, префърцунено блюдо:


„Фондю със синьо сирене, сладко от боровинки и натурален шоколад”

Първо да изясним за - всеки случай – какво, все пак, е туй чудо на чудесата: Фондю (от френски – стопено, разтопено) е кулинарна чудесия, горещ шфейцарски специалитет от разтопено сирене,  приготвян някога от пастирите в нарочен съд, в който, с помощта на дълги дървени пръчки, топели бял или ръжен хляб. Традиционно се приготвя от два-три, до пет-шест вида сирена – грюер, апенцеллер, гауда, козе, бри, камембер. Фондюто, което ще ви поднеса сега е моят бегъл поглед към  личното ми фешън меню за особено специални случаи.
И така, необходимо е, задължително, да разполагате със подходящ за приготвяне на рецептата съд – ако не разполагате с оригинален "party flame",  най-добре е да се използва дълбок керамичен или , в краен случай, някоя по-дълбока тенджера с дълга дръжка. Необходимите продукти са: по двестатина грама (за четирима души) гауда, бри, синьо сирене по избор. Също натурален шоколад, сладко от боровинки, около петдесет милилитра бяло сухо вино, 20-30мл коняк, индийско орехче, също така и леко препечени правоъгълничета бял хляб – бял, може и сладък. Начинът на приготвяне е елементарен: загрявате виното, без да завира в горещия съд, след което добавяте коняка, върху натрошените в отделен съд сирена настъргвате натуралния шоколад, размесвате, и на части добавяте в нагорещената течност. Бърка се внимателно, най-добре във вид на осморки, като постепенно се добавя от приготвената смес, докато не се получи мек, приятен крем. Сладкото от боровинки и остатъка от сирената, както и настърганото индийско орехче се изсипват най-накрая. Размесва се и, без напълно да са се стопили последните парчета се сервира на масата направо в съда, където с помощта на дълги вилици се топят запечените хапки хляб. Тънкоста на приготвяне е в умението да се поддържа постоянна темепература по време на приготвянето – най-добре се получава при използване на газов уред – противогаз, да речем – за синьото сирене, докато се разстопява...

п.п. особено внимателно трябва да се консумира фон-фон-дю-дю-то – умението за качествено и навременно духване посока апетитните хапки е особенно ценно в случая.

„Panna Cotta с лек еликсир от приятно опиянени рози”*

Естествено, за подобно изискано блюдо e необходимо задължително допълнение - леко опиянено сладко от рози. За да приготвим тази чудесия внасяме  голяма, даже огромна, направо грамадна кошница Rosa damascene**, зъдължително бутилка невероятен  Henri IV, Cognac Grande Champagne, килограм канелена захар, литър жива  вода, лъжица лимонена киселина - след всички тези тъй пре-приятни приготовления чашките на цветовете се загряват, пълнят се внимателно с петдесетина милилитра Grande Champagne , след което акуратно се заделят около стотина цвята, посипват се с любов в сатенено постлана спалня - в компанията на няколко запалени свещи и тиха музика, светлата част на листенцата на останалите се отрязва, след което те задължително се измиват с жива вода – не за друго а за да се отмият тичинките -  лекинко се възваряват в нежен сироп, приготвен от канелената захар и все още не примрялата от удоволствие вода. След като сиропът е готов, задължително се се прибавя и лимонената киселина, като се доварява внимателно в продължение на пет-шест минути. В готовия Henri IV се добавя малко розово сладко, размесва се добре, даже много добре, и с така подготвения еликсир се полива вече тръпнещата от удоволствие и нетърпение Panna Cotta.
Иначе кремът всеки би могъл да приготви – нужни са около триста-четиристотин милилитра течна сметана, около двеста заквасена, желатин, ванилова захар от Мурано, февруарско-венецианска  пудра -  желатинът се смесва с подходящо количество хладка вода докато набъбне, течната сметана се слага да заври, добавя се ваниловата захар, след което се отнема от огъня и се добавя желатинът - като внимателно се разбърква, докато се разтопи. Прибавя се и заквасената сметана, като също се разбърква, но по невнимателно - тъй като е вече е заквасена. Всичко това се сипва в подходящи формички и се слага в хладилника за около три-четири часа.
*    Въпросното удоволствие за душата е специален подарък, поднесен от мен на една слънчева дама, по повод неин доскорошен,особено приятен празник.
* *Дамаска Роза, известна у нас като Казанлъшка роза.