Естествено, за подобно изискано блюдо e необходимо задължително допълнение - леко опиянено сладко от рози. За да приготвим тази чудесия внасяме голяма, даже огромна, направо грамадна кошница Rosa damascene**, зъдължително бутилка невероятен Henri IV, Cognac Grande Champagne, килограм канелена захар, литър жива вода, лъжица лимонена киселина - след всички тези тъй пре-приятни приготовления чашките на цветовете се загряват, пълнят се внимателно с петдесетина милилитра Grande Champagne , след което акуратно се заделят около стотина цвята, посипват се с любов в сатенено постлана спалня - в компанията на няколко запалени свещи и тиха музика, светлата част на листенцата на останалите се отрязва, след което те задължително се измиват с жива вода – не за друго а за да се отмият тичинките - лекинко се възваряват в нежен сироп, приготвен от канелената захар и все още не примрялата от удоволствие вода. След като сиропът е готов, задължително се се прибавя и лимонената киселина, като се доварява внимателно в продължение на пет-шест минути. В готовия Henri IV се добавя малко розово сладко, размесва се добре, даже много добре, и с така подготвения еликсир се полива вече тръпнещата от удоволствие и нетърпение Panna Cotta.
Иначе кремът всеки би могъл да приготви – нужни са около триста-четиристотин милилитра течна сметана, около двеста заквасена, желатин, ванилова захар от Мурано, февруарско-венецианска пудра - желатинът се смесва с подходящо количество хладка вода докато набъбне, течната сметана се слага да заври, добавя се ваниловата захар, след което се отнема от огъня и се добавя желатинът - като внимателно се разбърква, докато се разтопи. Прибавя се и заквасената сметана, като също се разбърква, но по невнимателно - тъй като е вече е заквасена. Всичко това се сипва в подходящи формички и се слага в хладилника за около три-четири часа.
* Въпросното удоволствие за душата е специален подарък, поднесен от мен на една слънчева дама, по повод неин доскорошен,особено приятен празник.
* *Дамаска Роза, известна у нас като Казанлъшка роза.
Иначе кремът всеки би могъл да приготви – нужни са около триста-четиристотин милилитра течна сметана, около двеста заквасена, желатин, ванилова захар от Мурано, февруарско-венецианска пудра - желатинът се смесва с подходящо количество хладка вода докато набъбне, течната сметана се слага да заври, добавя се ваниловата захар, след което се отнема от огъня и се добавя желатинът - като внимателно се разбърква, докато се разтопи. Прибавя се и заквасената сметана, като също се разбърква, но по невнимателно - тъй като е вече е заквасена. Всичко това се сипва в подходящи формички и се слага в хладилника за около три-четири часа.
* Въпросното удоволствие за душата е специален подарък, поднесен от мен на една слънчева дама, по повод неин доскорошен,особено приятен празник.
* *Дамаска Роза, известна у нас като Казанлъшка роза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар